Пекинските дневници

Пекинските дневници

Blog Article

Белчо тръгна пак. Сивушка направи още едно усилие, но краката ѝ се разтрепериха, тя се повали, падна в ярема и измуча жално.

надявам се да ви хареса и ми кажете какво мислите. обръщаше ме да пиша това.…

Този разказ от Елин Пелин е част от сборника му “Под манастирската лоза”. Главните герои в книгата са църковните служители.

Имаше косъмчета около ануса. Съскаше през зъби и си търкаше путката. Каза, че и е хубаво, но не може да свърши втори път. Тогава и аз свърших с дълги откоси навътре в гъза и. Беше някак примитивно и перверзно, с миризмите от склада.

— Да съм като него, сега бих си отишъл, вярвайте бога — рече подигравателно Благолажът.

Някакъв потаен срам тежал върху младите души и те не могли без скрита въздишка да погледнат тия скали, от острите върхове на които биха могли да видят морето, дето се къпе огненото слънце.

В дълбокото подножие на тия върхове имало село, планинско село от колиби, пръснати като изгубени една от друга из горите. Жителите му, същи горски деца, живеели волно, като тия планински орли, които не знаят страх и предели.

Как прецаках слухната си братовчедка и я направих мой роб.…

Дълги години се минали оттогава, но Магдалина и Перун не се върнали.

Държ. книгопечатно предпр. „Полиграфия“ Други полета

Освен на разкази, Елин Пелин е автор на повестите „Гераците” и „Земя”, на цикъла „Под манастирската лоза”, на стихотворения в проза „Черни рози”, на книгата с хуморески „Пижо и Пендо”.

И булки и моми, и мъже и жени, и майки се стекоха на Пенкината нива ужасени.

НАЗДРАВЕ! И все пак бъдете по-смирени, не дърпайте разкази Пекин дявола за опашката. Защото човек е като яйцето, леко да се чукне и всичко приключва, "частни" партита и дискотеки, пък и болести много и всякакви.

Все по-малко ми се стои в такава връзка, искам поне малко по-добро отношение и взаимност.